Спортът на XXI век

Прочетох тази статия и бях поразена от цинизма - колко по-хуманно може да бъде едно пребиване или по-скоро убиване с тояга?!?
На кратко за какво става дума. В Канада и Норвегия се практикува много "интересен" спорт - убиване на бебета тюлени с тояга или с оръжие. Всяка година през месеците Март и Април е биват избивани над 300 000 бебета тюлени!!! Причината - ами популацията била станала голяма! Ами чудесно - то и човешката популация е над допустимите граници, но това означава ли, че ще почваме да се ловуваме?!? Не, че не загиват стотици във войни, катастрофи, природни бедствия или просто защото някой има черен ден, но това е друга тема.
За хората със здрави нерви препоръчвам да погледнат ралността тук, а останалите - могат да видят видео филма по-долу.

През 2007 година бе проведена мащабна кампания срещу този така наречен спорт. В резултат, на което канадското правителство въведе нови правила. А именно след пребиването с тояга или застрелването на тюленчето, ловецът е длъжен да провери дали е мъртво и ако не е трябва да пререже главната артерия на животното. Това е разбирането на канадското правителство за хуманност! И това, ако не е цинизъм здраве му кажи!

Когато критерия за здравословност отива в кошчето за боклук

Преди 3 години започнах да се занимавам с йога. Целта ми беше да си раздвижа глезена, който беше срязан и шит в следствие на нелепо падане и счупване на мивката в банята. Наред с асаните, на тези занимания говорихме много за здравословния начин на живот и най-вече хранене. Тези разговори значително повлияха и на без това еко- и здравословната ми ориентация. Според някои хора напълно съм се побъркала, но какво да се прави - нормалните не оцеляват!
Та в един от разговорите стана дума за това, че ако в някой плод има "мезе" то значи този плод е екологично чист и много здравословен. Всичко това е много хубаво, но съм доста смутена. В момента, в който видя злощастното "мезе" навирило глава да провери кой нахалник му нахлува в обителта, ми се отяжда иначе толкова здравословния плод. Не, че е лошо да разделиш храната с ближния си, но от друга страна въобще не чуствам червея близък. Обикновено той - червеят няма нищо общо с нахилените си събратя от картинките, а е един такъв ... истински!
Най-странното обаче е, че като няма обитател се чудя защо няма. Например никога не съм виждала гадини в дините и пъпешите, докато в нещастните праскови чак по двойки си живеят! Тези размисли не ми пречат да уважавам дините и пъпешите, но ги ям с едно наум. А за останалите плодове изхода е един - внимателно изрязване и изпращане на критерия за здравословност в кошчето за боклук. Тъжно, но факт!