Направление - Трявна, Местоположение - Неизвестно II

Трявна се оказа прекрасен малък град, с невероятно чисти улици и приветливи хора. Напълно ме изненада сградата на общината. Външният й вид по-скоро напомня Алпите отколкото Балкана. Окосената поляна с цветния часовник по средата, фонтанче с гълъби и съндъчетата с червени цветя по терасите не са типични за нашите ширини, но са страшно очарователни.


Първо разгледахме къщата музей "Ангел Кънчев", след което се озовахме на малко площадче обградено от възрожденски сгради. Най-значимите от тях са черквата "Св. Архангел Михаил", Старото школо и Райковата къща, а над всички се извисява часовниковата кула.
В Старото школо или както го наричат още Славейковото школо някога е преподавал Петко Славейков. Сега в него се помещават няколко изложби: стари часовници и уреди за измерване на времето, използвани през Античността и Средновековието; изложба на дарени произведения на изкуството на братята Никола и Димитър Казакови и др. Дреболина беше във възторг от всичко това. Щастливите й викове огласяха школото.
После по много стар и красив каменен мост се озовахме на улица "П.Р. Славейков", която е обявена за архитектурен резерват. Невероятно е усещането да вървиш заобиколен от всякъде с Възрожденски къщи, занаятчийски работилнички и стоки. Имах чуството, че по някакъв начин вървя назад във времето. Разгледахме Даскаловата и Славейковата къща.
В Даскаловата къща се помещаваше Първия салон на дърворезбарското изкуство. Имаше толкова много интересни творби /снимка: Бухал, автор на снимката: Цветанка Христова/
Изведнъж заваля. Изчакахме да превали в един ресторант и тръгнахме да се прибираме.
Отнени само 50 минути да се приберем в лагера, а след още 10 се прибраха и останалите. Като разбраха какво сме разглеждали в Трявна решиха, че и те искат да видят.
И така 2 часа по-късно отново кръстосвахме по улиците на Трявна. Този път престоя ни там се огласяше от провеждащият се в града Международен фолклорен фестивал. Още по-голяма бе изненадата ни когато на излизане от Даскаловата къща се озовахме в шествие на кукери. Наблюдавахме с интерес костюмите на кукерите, но звънът на хлопките дойде в повече на дреболина и се принудихме да се отдалечим.
Отново се прибрахме в лагера и малко след това заваля - силен и продължителен дъжд. Повечето хора от групата се събраха под стряхата на къщата, но ние предпочетохме уюта на палатката. Тропотът на капките по опънатата палатка бавно ни унасяше и скоро всички заспахме.