Когато критерия за здравословност отива в кошчето за боклук

Преди 3 години започнах да се занимавам с йога. Целта ми беше да си раздвижа глезена, който беше срязан и шит в следствие на нелепо падане и счупване на мивката в банята. Наред с асаните, на тези занимания говорихме много за здравословния начин на живот и най-вече хранене. Тези разговори значително повлияха и на без това еко- и здравословната ми ориентация. Според някои хора напълно съм се побъркала, но какво да се прави - нормалните не оцеляват!
Та в един от разговорите стана дума за това, че ако в някой плод има "мезе" то значи този плод е екологично чист и много здравословен. Всичко това е много хубаво, но съм доста смутена. В момента, в който видя злощастното "мезе" навирило глава да провери кой нахалник му нахлува в обителта, ми се отяжда иначе толкова здравословния плод. Не, че е лошо да разделиш храната с ближния си, но от друга страна въобще не чуствам червея близък. Обикновено той - червеят няма нищо общо с нахилените си събратя от картинките, а е един такъв ... истински!
Най-странното обаче е, че като няма обитател се чудя защо няма. Например никога не съм виждала гадини в дините и пъпешите, докато в нещастните праскови чак по двойки си живеят! Тези размисли не ми пречат да уважавам дините и пъпешите, но ги ям с едно наум. А за останалите плодове изхода е един - внимателно изрязване и изпращане на критерия за здравословност в кошчето за боклук. Тъжно, но факт!