Вече не ми се седи в града и искам да се кача някъде високо в планината на хладина. Гледам картата с надежда и мисля къде би било най-приятно прохладно. В същото време детето гледа някакво филмче и неистово копнее да играе със сняг. Е, то и аз не бих отказала, но къде. Вече бяхме ходили да търсим сняг на Белмекен, но основно намерихме дъжд. Всъщност и сняг намерихме - една малка кална пряспа, но едва ли е останало много от нея. И в този момент в главата ми изплува спомена от една ваканция в Боровец преди много, много години и газенето на снежна пряспа със сандали. Това е - отиваме на Мусала.
19 Юли 2009 година
Разполагаме с точно един ден да отидем и да се върнем. В осем почваме да се приготвяме и към осем и половина благополучно тръгваме с колата. Нужна ни е малко храна за из път, а и за през деня, но колкото и да бързахме се наложи да чакаме отварянето на Била за да пазарим. Така благополучно в девет и петнадесет бяхме отново на път. В Боровец пристигнахме в 10:30 и директно отидохме на кабинковия лифт. Решихме, че това е начинът за един ден да се справим с качване, слизане и прибиране обратно. И навлязохме в мъглата ...
И мъглата беше навсякъде. В кабинката на лифта имахме усещането, че се носим в облаците. Тайно се надявах да излезем над мъглата, но мечтите не винаги се сбъдват в момента, в който желаем. В 11 часа пристигнахме на Ястребец, който също беше потънал в мъгла. Вярно е, че исках прохлада, но желанието ми определено изключваше разходка в мъгла. Нея не я обичам, не ми е приятна и предпочитам да не се срещаме, но в никакъв случай нямаше да ни провали разходката за това тръгнахме.
Много хора, много деца, много облаци, много студ и много хубаво изживяване. Успяхме да слезем на време за да се приберем с лифта, и то при положение, че детето извървя само една голяма част от маршрута и изкарахме половин час в бой със снежни топки. Страхотен ден!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар