Направление - Трявна, Местоположение - Неизвестно III

Ура! Ура! Ура! След 1 година и 2 месеца най-после ще вляза истински в пещера! Страхотно! Оставих дреболина с баща й и за отрицателно време се приготвих - не, че е нужно много време да се облече гащеризон, обуят ботуши и сложи каска, но все пак го направих много бързо. Изчакахме групата да се събере и тръгнахме.









Влязох предпоследна. Мислех си, че съм претръпнала към калта, но не е съвсем така. Винаги съм се чудила защо полагам такова усилие да не се накалям. Удрям се на хиляди места само и само да не легна на калния под. Резултатът е, че така или иначе се окалвам и в един момент просто нямам друг избор освен да легна, т.е. цялото упражнение с удрянето е леко безсмислено. Въпреки това, всеки път се повтаря. В случая, старанието да се опазя чиста приключи в един тесняк където с много гънене успях да се провра. Той беше повратна точка, след която пазенето приключи - не напълно, но вече бях достатъчна омърляна и черния гащеризон беше добре разкрасен. /автор на снимки: Цветанка Христова/







Прекрасно изживяване, но за съжаление и то имаше край и трябваше да излизаме.

След като всички влязоха и излязоха от пещерата, стегнахме багажа и потеглихме отново на път. Разбира се разнообразихме маршрута с кратка културна програма.
Първа спирка Етнографски комплекс "Етъра" край Габрово.






















И за малко отскочихме да разгледаме Соколския манастир - прелестно място!







Третата спирка беше паметника "Шипка". За съжаление не успяхме да го хванем в работното му време и гледахме само отвън. Пейзажът е невероятен - вятърът също! Решихме, че така и така сме в района да отскочим и до Бузлуджа - какво са още 12 километра!







Паметникът "Бузлуджа" съм го виждала единствено от далече. Искаше ми се да отида до там, а сега ми се ще да не бях ходила. Паметникът е една течаща от всякъде руина, а въздухът край него бе с дъх на конска тор - дъх, който дори и брулещият вятър не можеше да отвее! /автор на снимките от Шипка и Бузлуджа: Силвия Вълева/

Това беше последната спирка на нашето пътуване. Остана единствено да изминем пътя до Сливен.