Ето там виждате ...

Днес имахме удоволствието да посетим пещерата Снежанка, която се намира на 7 км от град Пещера. Отдавна не ми се беше случвало в благоустроена пещера да имам водач. Не знам как е в другите страни по света, но е адски досадно непрекъснатото набеждаване на разни образувания, че приличат на нещо. Какво имам предвид



На тази снимка има
1. Статуя на свободата
2. Снежанка с 2 джуджета в краката - от тук е й името на пещерата!
3. Свекър и свекърва, който са си сърдити и стоят с гръб един към друг
За да е пълна представата за пещерата трябва да добавя и от другите зали набедените вимета, джуджета, крак, ръка, жена, монах, пингвин, делфин, клюкарки, папагал, свинско ухо, риба и какво ли още не - плод на развинтило се човешко въображение. Хубаво, че някой е видял всичко това, но не разбирам защо всеки посетител трябва да бъде "запознат" с виденията му. Тези мои размисли бяха провокирани от думите на едно 5-6 годишно момченце, което разстроено каза на своята майка, че не вижда това, което с наставнически тон сочеше водачката. Ами как да го види!!! Всичко е толкова абстрактно, а човешкото въображение би могло да види и много други, по-различни образи. Защо трябва да се насажда в съзнанието образ, вместо да се даде възможност на човек, да види формите и да се остави въображението му само да нарисува образи?!?
И взирайки се в тези несъществуващи образи детето не видя прилепите в пещерата - истински, реални същества. Някои от тях спяха, други се протягаха и даже имаше такива, които може би объркани от шума на групата се опитваха да избягат. Не видя капките висящи от сталактите, и тези които под въздействието на гравитацията поемаха своя път надолу за да станат част от дългия процес на изграждане на пещерните образувания.


Това ми напомни тест, на който бях попаднала преди години в сайт посветен на психологията. Заглавието му е какво виждате? Е? Какво виждате?


А тук? Какво виждате извън конника, реката и гората?


Линк към анализът, на това което се вижда има тук и тук. Замислете се!