Редно ли е?

В края на месец Октомври т.г. в България гостува една от живите легенди на световния алпинизъм, италианецът Валтер Бонати. Част от гостуването му бе посветена на представяне на последната му книга "I miei ricordi. Scalate al limite del posible", чийто първи чуждоезичен превод е български. Заглавието на книгата на български е "Моите спомени", а издателството е Сдружение "Международен фестивал на планинарския филм".

Книгата е интересна и увлекателна. Страхотно е, че някой превежда и издава подобни книги, НО ... Винаги има едно но. Тук това са грешките - правописни, пунктуационни и смислови. Първите 10 грешки ги преглътнах с мисълта, че издателите са бързали да издадат книгата за да е готова за посещението, но вече откровено ме дразнят.

Страница 25 абзац 3 "... От друга страна, бяхме принудени през цялото време да държим краката си широко разтворени, за да пазим равновесие и се опявахме да променим позицията си, за да не предизвикаме по-голямо натоварване върху клиновете, на които бяхме осигурени..."

Страница 37 абзац 2 "... Всички по-високи върхове на Каракорам ..." Е, това ме хвърли в размисъл. Коя е тази планина, за която не бях чувала? Върховете, който след това се споменават, поне по това, което аз си мисля, че знам се намират в Каракорум. В последствие, благодарение на Гугъл разбрах, че Каракорам е руското име на планината.

И още, и още. От друга страна е дразнещо изпускането на интервали в текста като най-фрапиращо е тук "... Ален61-ПиерАлен,френскиалпинист(1904-2000).Започвадасе катери през 1920 г..." Това са 2 изречения, в които цифром и словом има 3 (три) интервала.

Дотук мисля да спра с цитатите - всички права върху книгата в т.ч. и върху грешките са запазени!

Колкото и да е изпъстрена с грешки речта ни и това, което четем и слушаме от различните медии, ми се иска книгите да бъдат защитени от това. Някак си не е редно точно там да има грешки. Или може би греша?