До Силистар и обратно I

Много хора казаха, че сме луди - къде ще ходим в тази жега из Странджата да спим на палатки и то с 9 месечно бебе! Но решението бе взето и на 14.06. натъпкахме с много усилия багажника на колата ( и не само него) и тръгнахме.
Цялата група се състоеше от 15 човека, 5 коли и мнооого багаж - направо експедиция! Само шерпите липсваха. Понесохме се като пустинен керван по разбитите и тесни пътища в Странджа. /снимка: Странджа, автор Цветанка Христова/

За мен Странджа планина беше просто едно място от картата на България. Преди да тръгнем говореха, че това било единственото място в България незасегнато от аварията в Чернобил, едно от малкото места необхванати от ледниковата епоха, потопа и какво ли още не. Това трябваше да се провери ... Е, разбира се не само това беше целта. Все пак сме спелеолози - трябваше да проучим пещерите в района, както и да обогатим знанията си с историята на района.

Първата спирка в маршрута беше една отбивка по път Е87. Страхотно място - зеленина навсякъде с течаща вода и информация за Природен парк "Странджа". Но целта на спирането беше друга - обявената за природна забележителност пещера Еленина дупка. За пещерата се носи легенда, според която, докато момите от селото играли на хорото, се появила силна вихрушка и задигнала хубавата мома Елена. След време намерили плитките й край входа на пещерата, откъдето и произлиза името на скалния феномен. След обхода на пещерата, измиването на калта и драматичното убийство на няколко кърлежа (надявам се последното да не е наказуемо) потеглихме отново.

Втората спирка - село Младежко и природна забележителност "Пещери и извори на река Младежка". За това място още от древността се носили легенди за лековитите свойства на водата. Това го научих в последствие, но подобаващо уважихме водата. След 1 цял ден прекаран под изгарящото слънце, къпането с тази вода беше като изцеление. Дори бебка го оцени по достойнство. /снимка: Чешмата на с.Малдежко, автор Цветанка Христова/

След вечер край лагерния огън, последва първото спане на бебка в палатка. Милата, остана очарована от открилите се нови "хоризонти"...

Новият ден ни изненада с пороен дъжд. Почти се разминахме с пещерите край село Младежко, но ... имахме известна доза късмет и след като търпеливо чакахме има няма 4 часа, дъждът спря. Побързахме да се възползваме от ситуацията и тръгнахме.

Пещерата "Брежанка". Използва се за атракция на туристите. /снимки: пещерата Брежанка, автор Цветанка Христова/



Пещерите "Леярниците". Влязохме в 2 от общо 4 пещери с това име. В пещерите има следи, че са били обитавани. /снимки: пещерите Леярниците, автор Цветанка Христова/

И тук групата ни се раздели. Предстоеше свободно катерене по мокри и хлъзгави скали с наклон към 60 градуса и колкото и здраво да беше вързана бебка в слинга въобще не помислих да рискувам. 3 пещери за 1 ден беше преизпълнение на програмата. Аз, бебка, председателя на клуба и още един Димитър се върнахме по коритото на река Темна, а останалите продължиха към пещерата Калето.
За тази пещера има данни, че е обитавана през желязната епоха, в древността и е била известна на римляните, които са имали крепост наблизо.

/снимки: пещерата Калето, автор Цветанка Христова/
С разглеждането на тази пещера опознаването на района на село Младежко приключи. Натоварихме се по колите и керванът потегли отново на път ...