Третата спирка в нашето пътуване из Странджа беше Малко Търново.
За мое най-голямо съжаление пропуснахме да се посетим два много интересни обекта - историческата местност Петрова нива и село Бръшлян, но плана беше друг ...
След лека авария с единия автомобил, всички се събрахме да бивакуваме край село Стоилово. Оказа се, че в съседство има бара и голяма част от групата реши да си пере екипировката там...
Верно, не е като да са изпрани с пералня, но е по добре от нищо! (снимки: Барата и Прането, автор: Цветанка Христова)
На сутринта чаршията бе прибрана и всички потеглихме към Малко Търново. Тъй като следващите ни цели бяха в граничната бразда между България и Турция трябваше да бъдем придружени от представител на Гранична полиция, който взехме от града и продължихме.
Граничарят като, че ли беше смутен от групата ни защото побърза да ни наплаши с дълъг маршрут, змии и друга гад - дано някой се уплаши и да си остане при колите - особено ние с бебка. Но както е известно ние сме си упорити, подготвихме се за прехода и тръгнахме.
Вървяхме по един широк горски път пълен с изкушения от двете страни - мнооого вкусни горски ягоди! Това определено ни забави, но не много. (снимка: "Мъничко, червеничко и царя от пътя отбива. Що е то?", автор: Цветанка Христова)
След около може би 30 минутно вървене стигнахме първата част от Тракийското светилище в местността "Мишкова нива"
- малък могилен некропол. Това, което видяхме бяха 2 гроба датирани към средата на 1-во хилядолетие пр.н.е. - 1-во хилядолетие след н.е. Открихме и доста голяма дупка на животно - язовец или лисица бяха предположенията, но това е друга тема.
Продължихме към втория обект от Комплекса. Според граничаря това било укрепена крайградска вила от римската епоха. Добре, че беше кореняк човекът и беше запознат много добре с местността, обектите и историята. Именно тук разбрахме, че е можело да имаме водач от музея, който да ни разкаже с подробности за мястото. /снимки: вход на вилата, вътрешни стени, жертвеник автор: Иван Димитров/
Този така наречен жертвеник, според Краси си е чист умивалник, ама карай да върви. Имало е 2 броя такива, но единият е занесен в музея в Малко Търново.
И последно посетихме Голямата могила. Според информационната табела обектът е засвидетелстван през XIX век от братята Шкорпил. Разкопките в района започват значително по късно - през 1981 год. и приключват 1983 год. Разкрита е сграда изградена от добре обработени мраморни блокове, свързани помежду си с метални скоби. Съоръжението се е използвало като хероон или като мавзолей на знатен тракийски владетел.
В Римската епоха мястото се превръща в храм, част от цял комплекс, където са извършвани ритуали в чест на божество (кое е божеството, не е много ясно - бел. моя).
Нашият придружител от Гранична полиция разказа, че това място било своего рода енергиен център и в при посещение в определени дни в годината, някои от посетителите силно се влияели от тази енергия - цитирам "не са на себе си". Като се има предвид, че всичко е в главата на човек и като знаем, че самовнушението е велика сила - не бих се учудила. /снимки: инф.табло, общ изглед, гробница автор: Иван Димитров/
Подобна мистика съпътва и другия голям обект, който посетихме - светилище на египетското божество Бастет. Доста гръмко звучи като се има предвид какво видяхме - вход на наводнена пещера. /снимка: светилище на Бастет автор: Цветанка Христова/ В историята на това място са намесени старинна карта, Ванга, Людмила Живкова, историка Кръстьо Мутафчиев, фосфоресциращи хуманоидни образи, стълбове светлина към небето, изображение на божеството в скалата. Ако преобразуваме малко френската поговорка Cherchez la femme - Cherchez la chat! Това си е направо упражнение за напреднали, но единствено психолозите са в състояние да разтълкуват резултата. Лично на мен мистиката ми идва в повече, въпреки че съм една от първите от групата "видели" котката.
Така и така бяхме в района, не можехме да не уважим най-високия връх в българската част на Странджа - Градище (710 м), от където разгледахме и турската част на Странджа планина. С това изкачване обиколката ни по граничната бразда приключи, но не и културната програма за деня...
Защо никога нищо не успявам да свърш
Преди 2 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар