До Силистар и обратно V

Защитената местност Силистар, носи името си от река Силистар и е разположена на 5 км южно от Синеморец. В този красив, див и чист залив се намира последният пясъчен плаж преди границата ни с Турция. Едно невероятно живописно съчетание на гора и чиста пясъчна ивица, а тишината и спокойствието правят това място уникално. Дължината на плажната ивица е 1 км, а широчината - 50 м. Местността е обитавана от повече от 550 вида растения, над 30 вида сладководни и проходни риби, 40 вида бозайници и около 200 вида птици. Тук гнездят редки и защитени птици като скалния орел, черния щъркел и др. През 1992 г. с цел да бъдат запазени тези биологични видове, Силистар е обявен за защитена местност. /снимка: Силистар, автор: Димитър Димитров/
В това чудно място пристигнахме на 17.06. Като отбихме от тесния асфалтов път към още по тесния и разбит черен път, идея нямахме какво точно ще видим. След километър чудене попаднахме на табела, която указваше, че къмпинга е в дясно, а плажът в ляво. С оглед късния час се насочихме към къмпинга. Не беше далеч, но имаше завой, който го скриваше от любопитните ни погледи.
Страхотно място - типичната за Странджа гора, а на стотина метра от нея море! Между дърветата се гушеше беседка с маси и скамейки, чешмичка, а малко по-нататък една голяма поляна с окосена трева с паркирани 2 каравани. Но може би най-впечатляваща бе тишината. Чуваше се дори прибоя на вълните! Дойде управителката, каза ни къде можем да си опънем палатките и да се настаним!
Следват стандартните процедури - опъване на палатката, преваряване на вода, къпане на дреболина, ядене и забавляване на дреболина. Това последното се състои от непрекъснато обикаляне в района, закачане на хората в групата и още много други дребни нещица, не подлежащи на описание. И така до към 22:30-23:00 когато Сънчо идва.
Едва дочакваме утрото и отиваме да се разходим по брега. Гледката направо спира дъха! Морето е толкова спокойно и чисто, а плажът ... незнам, нямам думи да опиша пълния покой, който излъчва това място! Аз и бебка бяхме единствените хора там в този момент! Разходихме се по плажа, наслаждавахме се на простора, дълго наблюдавахме играта на рибките във водата и после се кърмихме на плажа. Идилия!
Започнаха да се появяват и първите плажуващи, а ние се прибрахме в къмпинга. Хапнахме и отново на плажа. Три чадъра, мазило против изгаряне, клинче, тениска и бебка се озова на плажа. Милата, беше напълно и тотално обсебена от мисълта да докопа пясъка. Борбата бе "безмилостно жестока" и за сметка на това много неравна - резултатът - ами той е ясен - заровихме се в пясъка! Започна се с шепи пясък прехвърлени на хавлиите от лодката й, а после и нагази ... И пясъка и вода посрещна с еднакъв възторг. Толкова голям, че с мъка се разделихме и с двете...
Утрото на следващия ден ни посрещна с облаци и тътен! Морето така тихо и спокойно предния ден сега бучеше. Решихме, че това е идеалното време да отскочим до Резово и да видим къде свършва България. Разбираме, че приближаваме границата по огромния червен турски флаг, който вятъра гордо вее пред нас. След малко виждаме много по-скромните по размер флагове на нашата граница - българския, на ЕС и община Царево. Леко мръсни и опърпани създават едно неприятно усещане във всички. В главата ми напира въпроса "Защо турския флаг си е здрав и чист? Нали са изложени на едни и същи климатични условия!" Размерът на флаговете също не ми се ще да коментирам - явно сме на принципа, че той (размерът) няма значение - важно е, че все пак има нещо. Третото, изключително дразнещо нещо е големият надпис България - аз все си мислех, че е редно да пише Република България. Може би трябва да задам този въпрос на Министерството на държавната администрация?!
Подминаваме, дразнещата картинка и отиваме да разгледаме бреговата ивица. Установяваме, че брега е високо над водата, а там където свършва отвесни скали отвеждат надолу. Във вода на един камък са се ступали множество птици, които след извесно чудене набедихме, че са корморани. Сега като проверявам в Уикипедията може и да се окажем прави. Понаблюдавахме "морските" крави, който се разхождаха по брега, а от време на време плуваха в морето (то от там дойде и определението морски). В този момент започна да гърми и ние тръгнахме към колите. В момента, в който влязохме в тях небето, като че ли се продъни. Решихме, че няма какво повечеда правим там и потеглихме отново ...