До Силистар и обратно III

Четвъртата ни спирка бе историческият музей в град Малко Търново. Експозицията на музея е разположена в 3 странджански къщи от XIX век - паметници на културата, и тематично е разделена на няколко части: археологическа, историческа, етнографска, художествена и природна. /снимки: сградите на музея, автор: Цветанка Христова/
След обиколката на всички експозиции в музея, тръгнахме към могилния некропол в местността Пропада край Малко Търново. Малко на късмет уцелихме правилната посока и се озовахме на поляна с информационна табела. Според написаното тракийският могилен некропол е от римската епоха и се систои от над 40 могили, които общо се разделят на 2 вида гробищни съоръжения. Първият вид е циста - обикновен гроб, вкопан в земята, облицован с каменни плочи и засипан с пръст. Вторият вид е гробница. В района има открити 4 различни по архитектура и време на сроеж гробници. Първата е тракийска куполна гробница от V - III век пр.н.е., други 2 са римски от II - IV век и четвъртата е римска сводеста гробница строена от камък и тухли.
Пълни с цялото това знание оставаше само да намерем верния път в избуялата растителност. Може да се каже, че отново имахме известна доза късмет и уцелихме верният път. Трябва да се отбележи, че си има туристическа маркировка, но никъде не пише, че води точно до гробниците. Не, че има нещо по-забележително в района, но е друго човек като прочете табелка!
Не очаквах точно това, което видях. Наистина на табелата пише 40-50 гроба, но е съвсем друго като се озовеш сред тях. От двете страни на пътеката зееха разкопаните дупки, кривваш от пътеката и пак така. Най-неприятно е усещането пред детските гробове. Още в самото начало има нещо като семеен парцел от 5 гроба - 2 по-големи като за възрастни и 3 малки - детски. Каква ли трагедия ги е сполетяла? - никога няма да узнаем.
Още цисти
Римска гробница
Римска гробница
Римска сводеста гробница
Тракийска куполна гробница

Такова място ме накара да се замисля какво ли ще си мислят след няколко хилядолетия за нашата епоха, дали ще е останало нещо от нас и дали ще има изобщо останали живи хора.

И като се замислих за бъдните поколения се сетих, че моето малко човече остана с татко си и сигурно вече е огладняло. Оставих мислите за миналото за по-късно и се забързах да се прибирам. А тя ме чакаше долу - току що изкъпана, ухаеща на чисто и гладна!
Отново сме в колите и отново сме на път - в търсене на следващото подходящо място за бивак ...