До Силистар и обратно IV

Движихме се по картата в търсене на добро място за бивакуване - с течаща вода и полянка. Изминаха близо 2 часа откакто тръгнахме, но не открихме нищо подходящо. Нощта заплашително ни приближаваше, а ние още бяхме на сред нищото. Малко след село Граматиково решихме да бивакуваме. На една отбивка на пътя опънахме палатките събрахме дърва и мракът ни обгърна. Беше странно място - под плиткия слой почва имаше асфалт или някаква подобна настилка. Не знам от колко време този път не се е ползвал, но природата беше възстановила своите владения. Зачудих се колко ли време ще е необходимо на Земята за да се възстанови, ако човечеството вземе да се затрие? Предполагам, че ще са много.

Течаща вода нямаше. Всъщност никаква вода нямаше, но човек не може да има всичко! Добре, че си бяхме напълнили няколко туби в Малко Търново. Пълненето си беше чисто изпитание защото дебита на чешмата беше половин литър на минута, а бяхме подготвили 4-5 десетлитрови шишета!

Всички се бяхме събрали край огъня и в разискване на интересните неща от деня времето летеше. От друга страна бебка искаше да отиде навсякъде, да пипне и опита всичко. Двамата с баща й правехме кръгче след кръгче по поляната, ходейки или бягайки, а тя доволна махаше с ръце и беше изключително щастлива. Вярно, предпочиташе да обере всяка една тревичка и да опита вкуса й, но се задоволяваше с това, което има. Играчките отдавна бяха престанали да й бъдат интересни, но не и цветята, тревите, мравките и пеперудите.

С настъпването на утрото дойде реда и на новата цел - параклис “Св. Троица”.
Вкопан в земята, той е построен на мястото на древно тракийско светилище, непосредствено над пещера. Легендата разказва, че преди столетия на мястото на параклиса "Света Троица" имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и за да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Същата имала два прохода, но не всеки знаел, че ако тръгне по левия, никога няма да се върне. Десният бил по-плитък и в него ходели жени да се молят. Влезли калугерите в левия проход, но станало срутване и били затрупани. Същата нощ един от първенците на Граматиково сънувал, че калугерите са в беда. Още на сутринта събрал цялото село и кой с мотика, кой с лопата, започнали да копаят, но в десния проход. Не открили монасите и през нощта човекът отново сънувал как те зоват за помощ, но този път глас му разкрил, че ще ги намерят в левия проход. На другия ден наистина ги намерили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели.
Влизането в пещерата става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има срутено хоризонтално разклонение. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, има останки от битова керамика. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.
До параклиса “Света Троица” са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините. /снимки: параклис "Св.Троица, автор: Димитър Димитров/

Времето летеше. За някои хора от групата ваканцията беше приключила и трябваше да се прибират. Бивакът бе събран и керванът потегли към Царево.

Странно е да си отново в цивилизацията - много хора, много коли, трафик, крясъци и хаос. Оставихме Мария, Радост, Нина и Понко да се прибират, напазарихме и тръгнахме на юг да търсим спокойно място за къмпингуване. Целтта ни бе Синеморец и къмпинг Бутамята. За съжаление мястото отредено за къмпинг е под всякаква критика. С табели из гората се отбелязва, че това е общински паркинг, липсва течаща вода, няма тоалетни и места за палене на огън, а комари като врабчета се носеха на ята - все пак гората беше до някакво блато! О, за малко щях да забравя жабешкия хор, който ни посрещна! И за цялото това удоволствие трябва да се плаща!

И тук трябва да изкажем специалните си благодарности на Краси, Цвети и Силвето, които откриха това страхотно място - защитената местност Силистар!