Ще се умира!

Ще се умира! И то заради храна. В случая обаче мисълта ми не е за глобалния проблем на изчерпващите се природни ресурси, а за нещо съвсем ежедневно.
Натрапващата се мисъл да бъдеш заинтересован потребител, да четеш какво пише на етикетчето, дори и производителя да се е постарал размера на шрифта да граничи с нула, води до момент, в който установяваш, че НЯМА какво да ядеш.
Всъщност опциите са две: Първата е ядеш неща натъпкани с химия, хващат те хиляди болести и накрая умираш в адски мъки! Втората изглежда не по-малко смущаваща не ядеш нищо или поне не такова, което си го отгледал с двете си ръце и знаеш с какво си го торил и поил, мъчиш се да избегнеш капаните на индустрията и накрая пак умираш, защото човек не е проектиран да бъде безсмъртен.
Конкретният повод за появата на тези черни мисли в главата ми е информация, която прочетох за мононатревия глутамат (МНГ). През 1994 г. д-р Ръсел Блейлок - американски невролог, издава книга със заглавие "Екситоксините: вкусът, който убива". В нея той твърди, че екситоксините са хранителни добавки, който стимулират нервните клетки в мозъка ... до смърт! Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора...Многократно е доказан разрушителният ефект на МНГ върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус...Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС (амиотрофична латерална склероза), МС (мултиплена склероза), особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе.
Всъщност глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпостранен медиатор в мозъка. Именно този факт използват разпостранителите му, за да манипулират неинформирания потребител. Те казват: "Как може вещество, което е толкова важно за мозъка, да го уврежда?" Но в това е и манипулацията. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са минимални. Но когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока доза те загиват."
Особено вреден е мононатриевият глутамат за бебетата и децата. Той може да нанесе непоправими поражения в мозъка им. За съжаление едва към края на 70-те години индустрията премахна МНГ от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много храни, че майките често, без да искат, го дават на децата си. В повечето случаи той се изписва, само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения МНГ." Но най-голямата манипулация се извършва чрез Асоциация "Глутамат", сформирана от производителите на овкусителя. През последните две десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението МНГ или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без ние да знаем, той уврежда невроните в мозъците ни.

Това последното просто ме довърши! Всъщност има една максима, че всяко нещо в умерени количества е полезно, но при положение, че не разполагаш с информация дали даден продукт съдържа МНГ и ако съдържа в какво количество как би могъл да определиш дали си консумирал умерено?!?
Съвсем логично изниква въпросът има ли продукти, за които със сигурно се знае, че го съдържат? Информацията, която намерих е следната: МНГ има във всичко, което е "хидролизирано" - хидролизирания растителен или зеленчуков протеин, растителния протеинов екстракт, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит натриев глутамат (на опаковките не е изписан!). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и "натурални", и подправки. В големи количества се среща в почти всички сухи супи, подправката вегета и всичките и производни, в хлябовете, в бързите закуски, в солетите и във всички подобни промишлени храни.
В същото това време производител на различни хранителни продукти като бульони, сухи супи, бисквити и какво ли още не твърди на сайта си "че МНГ е безвреден за всички хора, включително малки деца и бременни майки. Организмите на малките деца, включително и бебетата, обработват глутамата толкова добре, колкото и възрастните."
Имайки предвид, че още през 1968 год. е оспорена безвредността на МНГ със "синдрома на китайския ресторант", лично аз не вярвам на производителя! А ти?