До Силистар и обратно VI

Дъждът се изливаше като от ведро. Решихме, че в къмпинга ще е доста неприятно в момента и се насочихме към Синеморец. Изчакахме да превали в един много приятен ресторант на вкусни чорбички, салатки и бира / вода.
Така и така бяхме дошли щеше да е грехота да не посетим делтата на река Велека. След дъжда влажността на въздуха беше изключително висока, но не бе в състояние да ни спре. Чадърът, който ползвахме да се предпазим от дъжда си смени ролята и тръгнахме да търсим къде Велека среща Черно море.
По широк черен път бързо достигнахме желаната цел. Гледката определено си заслужаваше. /снимки: Щъркели в Синеморец, делта на р. Велека, автор: Силвия Вълева/
В последствие разбрахме, че докато ние сме се разхождали спокойно по черния път, а после по плажната ивица, другата половина от групата си е проправяла път сред буйна зеленина и дракалаци, радвали са се на компанията на змии и други представители на местната фауна. Ако не друго поне ще им остане един ярък и незабравим спомен. Всъщност може би от тук нататък дълго ще премислят преди да се наврат в капинак с голи крака и ръце!
Следващият ден 20.06. ни посрещна със слънце, вятър и мъртво вълнение на морето. Постояхме на плажа малко - за последно и тръгнахме да проучваме брега - отново на групи и отново в различни посоки. Красиво е и толкова различно от северното Черноморие!
Отново идва вечерта, а ние решаваме, че ще отидем на разходка до Ахтопол. Разходихме се по главната улица изпълнена с магазинчета и какво ли още не. Разгледахме кея и накрая седнахме в малко ресторантче до брега на риба, бира и приказки. Музиката е приятна от 90-те години на миналия век. Цвети, я определи като ретро. Никога не се бях замислила, че музиката от моите ученически години ще стане ретро толкова скоро! В същото време най-младият член на групата ентусиазирано обясняваше нещо на кучето седнало до нашата маса. Колкото и да не ни се искаше и тази вечер свърши! /снимка: кея в Ахтопол, автор: Силвия Вълева/
В ранната съботна утрин започнахме да събираме багажа и да се приготвяме да се прибираме. Пътешествието беше в своя край натоварихме се по колите за кой ли път вече и тръгнахме.
По-голямата част от групата се запъти към река Ропотамо с мисълта за още една нощувка там, но не и ние. Време беше да се приберем./снимки: Сливане, автор: Силвия Вълева/
Минавайки край Созопол решихме да разгледаме Стария град и археологическия музей. Бях чувала, че Созопол е древен град, но идея нямах колко! Разгледахме обстойно експозицията в музея, останките в Стария град и кейовете.
Това беше края на културната програма. Следващата спирка беше в къщи. След 8 дни живот на колела най-после се прибрахме! Home sweet home!

p.s. По-късно същата вечер разбрахме, че другата част от групата също се е прибрала - край Ропотамо било много пренаселено.